Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2009 21:18 - Фентеляшка и вълшебната четка за тоалетна (лайнарка)
Автор: nebularon Категория: Забавление   
Прочетен: 1391 Коментари: 0 Гласове:
1



Ех... Беше късна пролет. Дъждовете се изливаха над града, помитайки всичко, което не бяха помели мургавите лелки. Малки ручеи извираха от всички възможни шахти. Децата от махалата, видели нещо святкащо в небето и подстрекавани от косматите гротескни създания – техните майки, излизаха на рояци от сламените си колибки в очакване и тях да ги снимат с апарата на Btv и да ги дават в светещата кутия, която татковците им (е, сега, няма да се лъжем, този рояк дечица живееше заедно с всичките си майки, бащи, лели, баби и ДЯДИ всичко на всичко в две колибки..., не че им трябва повече, само ако осемдесет и осмата баба не хъркаше толкова) пускаха само, когато успееха да намеря нов кабел, който да свържат към жицата над втората колиба. Всички много се дразнеха, когато от енергото дойдеха и вземеха кабела. Ужас! Бе, тия хора срам нямат ли? Знаят ли колко е влюбена дванадесетата леля в Рич от филма, дет го дават по канала с гадната картина (вторият татко така и не бе успял да открадне антена от покрива на трети блок. Веднъж опита, но трудно се възстанови след падането.) Както и да е. Забравих до къд.... А, да! Черешите тъкмо узряваха, давайки подслон и храна на милионите грозни, мърдащи гъсеници, които с нетърпение очакваха превръщането си в грозни, смотани пеперуди, които да влизат през прозореца вечер и да се въртят около лампата в хола. Ягодите не бяха узрели, но мургавите дечица от махалата можеха да почакат още малко. Пък и кошовете продължаваха да са източник на пълноценна храна. Едно от децата (не знам кой номер е) НЯКАК (за срам на катуна) се бе научило да чете и бе просричало думата ЕКО на една от опаковките за кисело мляко, която така лакомо щеше да оближе. Детето може и да си мислеше, че се храни с екологично чисти продукти, но ЕКО БУЛПАК на драго сърце се облизваха за опаковката, която щяха да изкупят за стотинки на килограм. Anyway.
Фентеме тъкмо бе навършила 10 години, когато родителите й решиха, че ще могат да се преборят с другите цигански фамилии за социални помощи, даващи се на деца, започващи първия учебен ден на първи клас с финансов актив searching in…. Loading… Status: 0 (всъщност, не беше точно така... Може да се каже даже, че дечицата умело изкарваха повече от трудовите възнаграждения на социалните работнички и то само ЗА ДЕН. Как? Е, портмонета много, а и в рейса се возим фрий, нал сме дребни от дишането на лепило, слаби сме и от зимния глад - лесно минаваме за под 7-годишни. Някои деца като Кендзето трудно минаваха за хора даже..., но това беше коз в ръцете на майка й).
Фентемето нямаше търпение да разбере наистина ли има толкова хартия за крадене, колкото казваше кака й Туфандзъ. По-голямото (подобие) на момиче вече не беше ученичка, тъй като бе заловена от чистачките на даскалото, докато пребъркваше хранилището на господина по биология. Момичето бе видяло нещо в бурканите докато минаваше през коридора. По късно се бе върнала и с лекота бе отключила (това бе елементарно и всяко циганче трябваше да умее този похват от бебешката си възраст...) хранилището на учителя. Но бурканите не се оказаха компоти, както се надяваше тя (често хапваха такива храни, тъй като лекомислените българи с чиста душа прибираха всичката зимнина в мазите си, прозорците на които лесно се премахваха, а после бяха използвани за какви ли не цели). Нещо повече - ТОВА БЕ М
РЪВКА! Ухааа. Туфандзъто не бе яла месо от хилядолетия, изключвайки моментите, в които на трапезата се поднасяха деликатеси като: жар куче, жар котка, жар гълъб, жар гълъб с крадени от пазара пресни картофи (та сега им беше сезона, по дяволите), жар врабче с мухляв хляб и т.нтрртррттт. Но това беше нещо, което не бе за пренебрегване. Туфандзъто не знаеше имената на всички животни в бурканите, а и повечето на немърдащите, от устите на които се подаваше нещо бяло (Туфандзъто бе предположила, че учителят ги е напълнил с някаква плънка, целейки собствено облагодетелстване). Но това не бе важно. Тя вече си представяше как забучва усойницата на пръчка и я поднася към огъня за термична обработка. Но уви, две чистачки се появиха в момента, в който "момичето" подготвяше чантата си (тя винаги я носеше със себе си, тъй като понякога, на път за училище, проверяваше дали няма нещо вкусно, което да си изрови от магазина), за да пренесе вечерята си. Наказанието й бе (освен боя) изключване от училище, а по-късно спряха и детските надбавки на Туфандзъто, карайки майка й да я изхвърли на улицата (където и без това живееха) за една седмица.
Майката на Фентемето й бе обещала нови чехли за зимния сезон, с които да ходи на училище и момето нямаше търпение да обуе за пръв път обувка.
И ето, наближаваше великият ден.... наближаваше денят (на страшния съд! Тогава всички щяха... да изгубят портфейлите си), в който Фентемето щеше да обработи половината двор на училището (първият учебен ден). Сега нейните родители щяха да хранят (едно гърло по-малко, тъй като цигането щеше да безчинства след учебните занятия, ако изобщо отидеше на такива, в стола на училището) надежди детето да се образова и по-скоро да напусне семейното ложе, освобождавайки място за новото отроче.
Таткото на Фентеме бе изпратил 8 от другите си деца в школото за професионални джебчии. Хандасе (майката) мечтаеше час по-скоро да изпрати възпитаниците на школата на мюнхенската централна гара - пътят към несметните богатства. Много други фамилии бяха ОТП
РАТИЛИ децата си на заточен.... назида.... пътешествие до Виена, Прага, Рим и други екзотични „ДЪРЖАВИ”, надявайки се момчетата и момичетата (и по средата) да изкарват по-добри пари. Но това нас не ни еб.... интересува е-хе-хе image
Главната героиня е Фентемето. Майка й, разбира се, не спази обещанието си и циганчето от женски пол не получи чехли, но какво пък. Важното е, че Фенти щеше да се научи да познава банкнотите, които крадеше.
И ето, денят настъпи! Социалните се огънаха и се съгласиха да отпуснат пари на семейството!!!!!!!! Сега всички дебнеха да сложат ръка над новопостъпилия приход във фамилията – единственият приход, искам да кажа. Някой би си помислил, че сега тези люде, ако мога така да ги нарека, щяха да си купят метилов алкохол и да се напият (известен брой пъти) до безпаметност. НО НЕЕЕЕ! Фамилия (Тоника) Хунаскърдъ бе решила да вложи цялата субсидия, но не в акции, тъй като освен за бършене на гъз за фамилията тези хартии друга стойност нямаха. Е, кой ли си бърше задника в тези модерни времена? Щом Тритни Снирълс можеше да ходи без бельо, що и Амбурето да не ходи? Имала косми, пф! Голем праз, то там й е чара. Отново се отплеснахме... за кой ли път, питам аз!?!
Важното бе, че Фентеме не получи от тази субсидия. И така, момето отиваше (да разкърши крадливи черни ръчички) в училището за първия учебен ден.
Тя се чувстваше леко гузна - щеше да е най-умната у дома и другите щяха да й завиждат. С тези мисли Фантата навлезе в двора на школото... УХААА! Беше пълно с първолачета, второлачета, третолачета и т.н.т. Тя прецени с поглед най-заможните деца, с които щеше да почне да общува. Докато бяха малки трудно разбираха думата използвач, а това бе коз в нейните ръце (черни, както споменахме преди 5 реда).
TO BE CONTINUED…. I think
Забравих да спомена, че Хандасе, майката де, бе обещала на Фентеме да прекара лятната ваканция в 76346576547659837387583-тата й братовчедка в Столипиново. Малката не спираше да мечтае за този момент и вече си представяше как с бра’чедката си играят на "Скочи във варела". Но нааааай-най! Най-любимото нещо на двете бе да „БЕ
РАТ” миди и перли от шахтите. С парите, които спечелеха от разпродажбата на перлите, двете щяха да си купят (сироп за кашлица на Гучи – 60 лева/милилитър) истински дървени обувки, които щяха да си отглеждат и поливат с много любов... и така чак до зимата, когато щяха да нацепят порасналото вече дърво, заточвайки го за вечни времена в кюмбето (кюмбе може би е някаква диалектна форма. Истинското име на този вид печки е... познайте как! ЦИГАНСКА ЛЮБОВ!”.
ВНИМАНИЕ!!!! Възможни са правописни и пунктуационни грешки (и то в неограничени количества - на корем), за които редакцията ни (каквато всъшност нямаМ” няма да поеме вина. До трети клас - толкоз!


Продължението:

Бе сутрин. Миризмата на урина се носеше под формата на изпарения из китния квартал.
Бе сутрин, но животът в Столипиново отдавна кипеше с пълна сила. По-точно животът бе кипял цяла нощ, а сега изнурените жители се прибираха с плячката по домовете си (домове не бе точната дума, но да не задълбаваме). В далечината очукана каруца бавно се тътреше по осеяния с дупки път. Две фигури се возеха в нея. Едно циганче изплашено притича по улицата и се скри под фустата на майка си. Това явно не бе добра идея и детето се измуши ревешката, скривайки се в близката палатка, още по-изплашено отпреди.
Фентемето се настани по-удобно на мястото си. Около каруцата се събра тълпа. Отвсякъде се чуваха злобни обиди и нападки към новодошлите:
- Махайте се! Едвам се намира място за нас!- крещеше жена.
- Да подпалим каруцата и да ги опечем живи! Поне да има полза от тях! - чу се нечий глас зад тях.
Фенти не се учуди от лошото държание. Всички считаха, че новодошлите биха били конкуренция. А в тези времена никой не можеше да си позволи милосърдие. Табелите по пътищата не се правеха вече от скъп метал, изкупуването на хартия отдавна не бе така доходоносно както едно време (ЕЕЕЕй, при Бай Тошо имаше всичко), а за предаването на бутилки и буркани и дума не можеше да става.
Каруцата бавно напредваше, а тълпата растеше с всяка изминала дупка на пътя. Бащата на Фенти се огледа. Сега беше момента. Той дръпна юздите на магарето и извика:
- Хора! Цигани, братя мои. Дошли сме с мир.... Тук сме за да говорим с шаманката на квартала.
Това, както забеляза дъщеря му, подейства на тълпата и всички затихнаха.
- Коооой ма търси? Кой са осмилява да спомИна(ва) мен, великата (банши) шаманка на Старолпиново - чу се дрезгав глас нейде пред тях.
Тълпата се разреди, правейки път на ШАМАНКАТА.
Въпросната циганка беше жена на видима възраст от около 80-80080 години. Бе облечена с черна рокля, която не изглеждаше по-млада от собственичката си, ако шаманката бе собственичка на роклята де. В ръката си възрастната женица носеше алуминиев жезъл с череп на някое улично животно.
- Аз, всемогъща, велика, всесилна, най-красива, умна и забавна владетелко на квартала.
Шаманката извика нещо на столипиновския цигански и един младеж донесе очила с рогови рамки с надпис "Шаманката винаги гледа". След като ги намести на осеяния си с черни точки нос, жената проговори на всеобщия цигански:
- Коондьо! Туй ти ли си, да те вземат данъчните?!? Ухууу, ама туй малката лий? Как се казваш, чадо?Р
аботят ли ръцете? Хехехеее, направете път, те са с мен. Хайде, да ви хване полицията, направете път на умореното магаре.
Фентеме забеляза, че в устата на жената имаше... зъби (което беше учудващо, тъй като тя самата не бе дарена с тази привилегия). ТЯ ИМАШЕ ЗЛАТНИ ЗЪБИ!!! Как ги бе запазила на това място? Този въпрос бързо изчезна от съзнанието на Фенти, тъй като факлите се отдръпнаха и тълпата направи път на каруцата.

Вече бяха в най-голямата палатка в квартала. Тя, изглежда, имаше и най-малко дупки, което показваше на каква почит се радваше ВЕЛИКАТА ШАМАНКА.
Циганката съблече черната си рокля. Фенти ахна. Под нея се криеше броня от съединени котешки черепи. Този артефакт сигурно струваше хиляди килограми амбалажна хартия. Бронята проблясваше с различни цветове и Фентеме изпита огромното желание да блъсне дъртачката на пода, да разпори стомаха й с ножа, стоящ на олтара до тях, а после, без никакво угризение на съвестта, да претършува всяко ъгълче на палатката.
Разбира се, тя знаеше, че това е невъзможно. Шаманката без съмнение бе обгърната с хиляди проклятия за бедност и грозота, проказа на роднини и магии за контрол над ума (който в голяма част от населението на квартала липсваше). Друго, което плашеше детето, бе, че в дома на грозната циганка се намираше единият от трите олтара на циганската богиня Метирене (от дърт *у* сирене). Според легендата, Метирене била водачката на божествения цигански орден, имащ за цел унищожаването на Небуларон, Демонът бог, който избивал крадливите орди на циганското кралство в съседното измерение Крарт. Същата легенда разказва за титаничната битка между ордена и зловещия демон. Всички цигански богове били избити до крак. Всички, освен Метирене. Подмолната богиня избягала в разгара на битката, оставяйки братята и сестрите си на сигурна гибел (хилядите си братя и сестри). По-късно, разбира се, Метирене се върнала за да прерови труповете на мъртвите и от Фъндарлъ, Богът на циганската мизерия, свила Амулета на богатствата. Метирене обаче изгубила Амулета на връщане за божествения катун и сега никой не знае къде се намира той. С амулета, според някои шамани, се изпарили и богатствата на циганския народ (така прилежно събирани и крити от властите на града). Според циганските предания, Метирене притежава неимоверна мощ и всеки, който й служи вярно, получава частица от тази мощ. Където се построял олтар на богинята обаче, силата се увеличавала стократно, давайки на създателя на олтара множество нови магически възможности, познати само на малцина. Магията на сръчните ръце, бързоноги и неуловими от полицията, бездънен джоб и Деактивиране на СОД били само малка част от новопридобитите магии. В цяла България имаше само три (3) олтара на Метирене и Фентеме знаеше, че дъртата шаманка е защитила светилището от ереси с плетеница от сложни проклятия.
- Ко ахкаш ма, манго? Не си ли виждала магическа броня? – подигра се старата Гранд дама.- Знаеш ли, че ако не бях гепала тва бебче от светилището в Шекера, никога нямаше да прокопсам до шаманка на квартала. Много време ми отне да докажа на своята богиня, че съм предана към нея, но всичките ми молитви и ругатни бяха възнаградени. Главно, защото с годините се бях научила да крада без да ме усетят де. Както и да е. Кондьо, да не би да си я довел за обучение в моето училище за крадци?
- Не, Шарлъ. - отговори бащата с подобаващия за неговия край цигански акцент – Дойдох тук за да те помоля да приютиш моята Фентеме при теб, докато брат ми излезе от затвора.
-Хм, да! Не можех да му помогна по никакъв начин. Той знае до къде мога да си позволя да се намесвам и на своя глава реши да открадне джантите на патрулката. Много жалко наистина. Сложих проклятие за разстройство около тяхната землянка и се надявам, че няма да се намерят натрапници да свият оскъдното му имущество. Дъщеря му, племенницата ти, е при мен и се грижа за нея. Обучавам я в тънкостите на нашия занаят. Дори започна да усвоява магията за пророкуване. Това дете има голямо бъдеще... Ще прибера и твоята дъщеря. Да няма да те съдят нещо пак?
Бащата се почеса по главата и каза с въздишка:
- Хванали са малката - той посочи Фентеме – да преравя раниците на съучениците си, докато била дежурна по физическо. Тя не участва по този предмет, щот в коша не можах да намеря нищо, което да не мирише много. Госпожата й не давала така да играе. Сега Фентеме е изключена от училище и се налага да се отър.. да я заведа някъде, докато й намерим друго училище. Брат ми намаза и отиде да яде без пари в затвора, но няма кой да се грижи за Фенти. Не ми се иска да влиза в регистрите от малка. Ние с майка й сме цял ден на
РАБОТА, нямаме време да се занимаваме с нея... Вечер пък попълваме нови бройки във фамилията, знаеш как е....

To be continued
(some day)




Тагове:   хумор,   ирония,


Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nebularon
Категория: Забавление
Прочетен: 21132
Постинги: 4
Коментари: 5
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031